Как компаниите се възползват от термина „биоразградим“, за да увеличават продажбите си
Пластмасата – големият враг на природата – е изобретена през 1907 година от химика Лео Бакеланд и се превръща в един от символите на прогреса на XX век.
Революционният материал оказва огромно въздействие върху всички отрасли на промишлеността, както и върху културата и начина ни на живот. За първи път в историята на човечеството производството спира да бъде изцяло зависимо от природните ресурси и започва да създава синтетични такива.
През Втората световна война найлонът е основният материал за производството на парашути, защитни средства, въжета и други пособия от първа необходимост, а плексигласът намира приложение при изработката на илюминатори за самолети.
Неизброимите ползи от пластмасата обаче идват на висока цена: изключително дълъг живот на изделията, от 400 до 1000 години.
Отпадъците от пластмаса и найлон започват да се трупат като образуват огромни сметища и, в крайна сметка, попадат в почвата и водите. Пример за потресаващия ефект от замърсяването е т.нар. Пластмасов остров – свободно плаващ остров в Тихия океан, който е изграден от около 2.4 милиона тона пластмаса. Той далеч не е единственият такъв – до момента са открити няколко такива образувания с маса от милиони тонове неразградими отпадъци.
Екологичните опаковки за еднократна употреба – необходимото бъдеще
Ако XX век е белязан от откриването на пластмасата, то XXI век ще бъде запомнен с усилията за намаляване на вредите от нейната употреба. В последните няколко десетилетия учените не спират да търсят устойчиви и финансово оправдани решения за рециклирането на вече съществуващите отпадъци от пластмаса. Огромни ресурси се инвестират и в опити за откриване на екологични алтернативи на пластмасовите опаковки за еднократна употреба, които да елиминират тяхното използване или да го сведат до минимум.
На пазара започват да се появяват различни заместители – биоразградими опаковки, хартиени пликове, картонени кутии за храна и др. Директивата, приета от ЕС през 2019 година, която забранява употребата на пластмасови изделия за еднократна употреба (чашки, чинии, прибори, сламки и др.) допълнително стимулира масовото производство на екологични алтернативи на територията на Европа и нормализирането на техните цени на едро.
Био опаковките и социалният елемент
За компаниите и брандовете замяната на пластмасовите опаковки с техни екологични варианти първоначално изглежда като поредното перо в бюджета, но с времето се превръща в социална отговорност и маркетингов инструмент за изграждане на позитивен фирмен имидж. Ако продуктите на дадена компания имат доказано негативен ефект върху околната среда, това започва да се отразява чувствително и върху продажбите.
Затова много брандове се ориентират към екологичните опаковки за еднократна употреба – или поне така изглежда. Някои компании използват желанието на аудиторията си да направи отговорен към природата избор и представят продуктите си като по-еко, отколкото са в действителност. Разбира се, опаковките отговарят на съществуващите наредби и всяко маркетингово твърдение е придружено с реалните факти, макар и описани с дребен шрифт. Целта е една – стимулиране на продажбите.
В крайна сметка клиентът остава с впечатление, че, купувайки конкретния продукт, помага за опазването на околната среда. Но дали наистина е така? Съставихме списък с няколко популярни опаковки за еднократна употреба, които познаваме и приемаме за екологични, и проучихме доколко те наистина са eco-friendly:
Минерална вода в кутия
JUST Water by Jaden Smith През 2015 година Джейдън Смит, по-малкият син на Уил Смит, представи на широката публика своя нов бранд JUST Water – трапезна вода, бутилирана в картонена опаковка, вместо в пластмасова бутилка.
Продуктът е маркетиран като „вода в опаковка, произведена предимно от възобновяеми ресурси като картон и био-пластмаса от захарна тръстика“. Съдържанието на опаковката е следното: 54% хартия, 28% пластмаса от растителни източници, 15% защитен филм и 3% алуминий.
Според компанията, опаковката е изцяло рециклируема (такава, впрочем, е и пластмасовата бутилка). JUST Water дава сериозна заявка – сертифицирана е като „B Corp“ компания, което означава, че е не само eco-friendly, но и социално отговорна. А Джейдън Смит, който е лицето на бранда, е представян в медиите като Воинът на околната среда, чийто продукт ще революционизира продажбата и дистрибуцията на бутилирана вода.
Годината обаче е 2022 и въпреки, че стойността на JUST Water се оценява на 100 милиона долара, революцията все още не се е осъществила. Макар медиите да ни оставят с впечатление, че опаковката на JUST Water е екологична и биоразградима иновация, но това не е истина – и компанията няма друг избор, освен да го признае, тъй като заблуждаващата реклама е незаконна и подлежи на санкции.
В сайта на JUST Water може да бъде открита, макар и обвита в позитивни маркетингови твърдения, информацията, че кутията на JUST Water не е биоразградима, или по-скоро, че е биоразградима при определени лабораторни условия. Сайтът информира, че опаковката на водата е изработена от възобновяеми ресурси като картон и био пластмаси, което прави нейното производство по-отговорно към околната среда в сравнение с производството на пластмасови бутилки.
Тъй като е необходимо да бъде водоустойчива, вътрешността на кутията на JUST Water съдържа алуминиев филм, който е слепен с картона чрез процес, наречен екструзия. За да може да се рециклира е необходимо алуминият механично да бъде отделен от картона, тъй като двата материала се рециклират чрез различни процеси.
Ако опаковката попадне в природата, картоненият слой ще се разгради за около 6 до 12 месеца, а алуминият – за минимум 75 години. В заключение, въпреки че изглежда добре, опаковката на JUST Water не е биоразградима и също има негативен ефект върху природата, макар и по-малък от този на пластмасовата бутилка.
Картонени чаши за кафе
Costa Coffee, а и не само Емблематичните takeaway чаши за кафе на Costa Coffee са един от символите на любимата ни кафе верига. За да може да задържа горещи течности, чашата трябва да бъде топло- и водоустойчива, което ограничава материалите, от които би могла да се изработи. Вътрешността на картонената чаша за кафе съдържа пласт от полиетилен (PE), с помощта на който да задържа горещата течност.
Методът на производство е на същия принцип като при кутията за минерална вода – полиетиленовият слой се слепва с пласта от велпапе, за да се постигне търсената водоустойчивост. В резултат се получава изделие за еднократна употреба, което не може да се рециклира нито като хартия, нито като пластмаса.
Все пак, на всички е ясно, че опаковки за еднократна употреба няма как да няма. И тук е моментът да отбележим, че Costa Coffee полага усилия, за да намали негативния ефект от отпадъците си. През 2021 година заменя полиетиленовия слой на чашите, който дотогава се произвежда от петрол, с такъв на растителна основа. Въпреки, че новите чаши също съдържат PE, те имат 26% по-нисък въглероден отпечатък в сравнение със стандартните чаши, когато се рециклират.
Друга положителна промяна в политиката на Costa е премахването на пластмасовите сламки и замяната им с хартиени. От пролетта на 2022 Costa Coffee започна и тестване на нови капачета за чаши със съдържание на растителни влакна. Те са произведени от материали на растителна основа и имат 50% по-нисък въглероден отпечатък от масово разпространените капачета от полистирен.
Според сайта на Costa Coffee, новите чаши за еднократна употреба са произведени от 95% устойчиво добити дървесни влакна и могат да се предадат за рециклиране във всеки един обект на компанията във Великобритания, където Costa Coffee е най-голямата верига кафенета.
Впрочем, Costa е първата компания в бранша, която през 2016 година поставя контейнери за рециклиране на чаши в своите обекти на територията на Острова. В партньорство с местна фирма за управление на отпадъци Costa стартира Национална схема за рециклиране на чаши, благодарение на която до момента са рециклирани над 165 милиона чаши за еднократна употреба. Дано тези инициативи скоро да се реализират и в останалите държави, в които Costa Coffee притежава собствени обекти.
Чашите за еднократна употреба, които съдържат слой от PE, са най-често използваните във всички вериги за кафе и топли напитки. Starbucks също не прави изключение, но полага усилия, за да намери възможно най-устойчивото решение на този проблем.
До края на 2023 година кафе веригата планира да разреши и насърчи използването на собствени чаши за многократна употреба за drive-thru обектите си в САЩ и Канада. В дългосрочен план това би могло да се окаже най-ефективното от всички решения.
Към момента takeaway чашите с логото на Starbucks представляват 20% от общия отпадък на компанията – факт, който можем да вземем предвид следващия път, когато си поръчваме кафе в чаша за еднократна употреба, само за да я снимаме за Instagram.
Какво е решението в глобален план?
Вече съществуват картонени чаши за еднократна употреба с вътрешен слой от водоустойчиво лепило, което заменя пласта от полиетилен. Така устойчивостта на чашата към топлина и течности се запазва, а самата тя е 100% биоразградима и компостируема. Тоест, след като си изпием кафето, можем дори да заровим чашата в почвата и след 6 месеца нея няма да я има, а разграждането ѝ няма да е навредило на околната среда по никакъв начин. Остава ни единствено да се надяваме този тип чаши по-скоро да се появят на българския пазар.
Хартиени сламки
Те се превърнаха в символ на борбата с пластмасата на територията на ЕС и САЩ като лесен и удобен заместител на полистиреновите. От 2021 година пластмасовите сламки за еднократна употреба са забранени за производство и продажба на територията на ЕС с приемането на Европейска директива 2019/904.
Въпреки, че не са на първо място по вредно въздействие върху околната среда, сламките са в топ 10 на най-често срещаните в природата пластмасови отпадъци, заедно с пластмасовите опаковки от храна, капачките, бутилките, торбите и бъркалките. Първото място се заема от филтрите за цигари.
С течение на времето пластмасовите сламки стават олицетворение на продуктите за еднократна употреба, чието вредно влияние в пъти надвишава полезното им действие.
Решението се крие в хартиените сламки – произведени изцяло от сертифициран картон и с безвредни за околната среда мастила, те са един от най-добрите еко заместители, предлагани на пазара. Още с въвеждането им обаче се появяват и някои неудобства – при контакт с газирани или горещи напитки хартиените сламки омекват и дори могат да започнат да се разпадат. Някои производители намират решение като започват да „подплатяват“ сламките със слой от полиетилен – а това ни връща отново на изходна позиция.
Полиетиленовият пласт, залепван от вътрешната страна на някои марки хартиени сламки, ги прави водоустойчиви, но невъзможни за рециклиране поради разликата в естеството на двата материала. За да могат да се рециклират, двата пласта трябва да се разделят механично, което в момента няма как да се случи в съществуващите рециклиращи съоръжения. А ако подобна сламка попадне в природата, полиетиленът, съдържащ се в нея, ще остане в почвата дълго, след като нас вече ни няма.
Алтернативи съществуват и те са напълно достъпни – в момента на българския пазар могат да се открият хартиени сламки (и то – произведени в България), които използват безопасни за човека и природата лепила и не съдържат полиетилен. Сламката не е водоустойчива и няма как да бъде, но е с висока издръжливост, 100% биоразградима и, най-важното – с нулево вредно въздействие върху околната среда.
Каква е нашата роля като потребители?
Преди да закупим даден продукт, представян за „еко“ и „биоразградим“, е препоръчително да проучим реалния състав и произход на материалите, използвани за направата му. Не е достатъчно да се доверим на добрата реклама – информираният избор е най-силното оръжие в борбата с отпадъците от пластмаса.