10 най-често допускани правописни грешки

Чести грешки в българския език, които е възможно да правите и в момента

Въпреки популярното схващане, че българският език е един от най-трудните езици за научаване, в действителност той е сред по-лесните за овладяване славянски езици, особено в сравнение с полски, чешки и др. За англоговорящата част от света българският език попада в Категория IV – „езици със значителни лингвистични и/или културни различия от английския“. За езиците в тази категория са необходими около 44 седмици (1100 часа), за да бъдат научени.

Българският език е богат, разнообразен и в постоянно развитие. Граматиката и правописът са изпълнени с особености и частни случаи, някои от които биха изненадали дори човек с много високо ниво на грамотност. Проверете знанията си като се запознаете с някои от най-често допусканите правописни грешки в българския език:

1. Употреба на пълен и кратък член

Това е едно от езиковите правила, които най-много затрудняват българите. Кога се пише пълен и кратък определителен член до ден-днешен е мистерия за огромен брой хора. Правилото е кратко и ясно:

С пълен член „-ът“ и „-ят“ се членува подлогът в изречението.

Най-лесната проверка дали да използваме пълен или кратък член е да заменим дадената дума с местоимение „той“ или „него“. Ако е „той“, използваме пълен член, ако е „него“ – кратък. Ето пример:

МагазинЪТ няма да работи. („Той“ няма да работи)

УчителЯТ изпита ученикА. („Той“ изпита „него“)

МъжЪТ бе най-смелиЯТ от всички. („Той“ бе най-смелият)

Не мога да слушам неговиЯ глас. (Не мога да слушам „него“)

Тя се обади на синА си. (Тя се обади на „него“)

Изключения
Изключение правят прозвища като Апостола на свободата, Дякона, Щастливеца (Алеко Константинов), Владимир Димитров – Майстора, и др. Те се изписват винаги с кратък определителен член, дори в случаите, когато са подлози:

Владимир Димитров – Майстора е един от любимите ми български художници.

2. Използване на бройни и редни форми на съществителните

Всички съществителни за нелица имат бройна форма, завършваща на -а. Изключение правят съществителните с наставка -ар и -тел, както и думите кон, нокът, сън, път, лакът, огън, които в такива случаи завършват на -я в бройната си форма. Например:

Два нагревателя, коня, нокътя, съня, пътя, лакътя, огъня

Когато съществителните означават одушевени лица, то те имат само форма за множествено число след числителни бройни имена. Правилно е да се пише:

Трима преподаватели

Двама ученици

Петима майстори

Съществителни от мъжки род, които се отнасят до животни, предмети и явления, имат особена бройна форма в случаите, когато се използват след числителни и местоимения като колко, няколко, колкото, толкова. Например:

Един символ (ед.ч.)

Много символи (мн.ч.)

10 символа (бройна форма)

Открийте всички символи (мн.ч.)

Напишете парола от 8 символа (бройна форма)

Добавете още 2 символа (бройна форма)

Използвайте 8 сложни символа (след съгласувано определение на същ. име се използва бройна форма, не мн.ч.)

Изберете 8 от предложените символи (след предлог и преди съществително се използва мн.ч., не бройна форма).

За съществителни, които се отнасят за лица, не се използва бройна форма. Това ще рече, че е правилно да се изписва:

„Няколко ученици“, не „няколко ученика“

„Дойдоха десет музиканти“, не „десет музиканта“

3. Изписване на главна буква

Неправилната употреба на главна буква също е сред най-често допусканите правописни грешки. Правилото за главната буква гласи следното: С главна буква се изписват собствените имена.

Кои думи се пишат с главна буква?

1. Имена на хора – Иван Вазов, Паисий Хилендарски

Ако собственото име съдържа друго собствено име, то също се пише с главна буква (Северозападна България, Фондация „Америка за България“).

2. Имена на герои – Хари Потър, Баба Яга

3. Имена на богове – Зевс

4. Имена на празници – Великден, Бабинден, Нова година

5. Имена на географски обекти – Ниагарски водопад

6. Имена на астрономически обекти и съзвездия – Сатурн, Водолей

7. Имена на културни обекти – Боянска църква, Мадарски конник

8. Имена на институции – Европейски парламент, Организация на обединените нации, Министерство на околната среда и водите

9. Епохи – Средновековие, Ренесанс

10. Прилагателни, които означават притежание – Шекспирова комедия

Кои думи се пишат с малка буква?

1. Месеците и дните от седмицата – януари, понеделник

2. Религиите – християнство, будизъм

3. Езиците – български език, английски език

4. Националностите – българин, англичанин

5. Названията за жителство – варненец, пловдивчанка

6. Стиловете в изкуството – импресионизъм, модернизъм

7. Посоките – изток, запад, южен, северен (но, ако се използва като собствено име, се пише с главна буква – например „подправки от Изтока“)

8. Длъжности – доктор, инженер, магистър, министър, директор (но когато е обръщение, например в заявление, се използва „До Директора на…“, „Уважаеми г-н Директор…“)

9. Фразеологични (устойчиви) съчетания – питагорова теорема, брайлова азбука, пирова победа

10. Съкращения, които се използват като съществителни нарицателни – есемес (SMS), джипи (GP), тец (ТЕЦ)

4. Използване на двойно „н“

Кои думи се пишат с две „н“ и кои – само с едно? Двойното „н“ („нн“) се пише в случаите, когато в мъжки род ед.ч. прилагателното завършва на -нен. В тези случаи буквата „е“ се премахва и двете „Н“ се сливат в едно двойно „нн“.

Най-лесната проверка дали дадена дума се пише с едно или две „н“ е да я преобразуваме в прилагателно в мъжки род, единствено число. Например, ако се колебаем дали се пише „рожденник“ или „рожденик“, е нужно само да обърнем внимание на прилагателното в м.р. ед. ч. – „рожден“ – то се пише с едно „н“ и затова думата „рожденик“ също се пише с едно „н“.

Правилно е да се пише:

Рожденик (а не рожденник) – идва от „рожден“

Именик (а не именник) – идва от „имен“

Временно (а не времено) – идва от „временен“

Постепенно (а не постепено) – идва от „постепенен“

Ценност (а не ценост) – идва от „ценен“

Конни (а не кони) – идва от „конен“

Суверенно (а не суверено) – идва от „суверенен“

Съвършено (а не съвършенно) – идва от „съвършен“

Обикновено (а не обикновено) – идва от „обикновен“

Свещеник (а не свещенник) – идва от „свещен“

Съвременник (а не съвременик) – идва от „съвременен“

Традиционно (а не традиционо) – идва от „традиционен“

Домофонна (а не домофона) – идва от „домофонен“

Пътешественик (а не пътешественник) – идва от „пътешествен“

Поклоннически (а не поклонически) – идва от „поклонен“

Кланица (а не кланница) – идва от „клан“

Откровени (а не откровенни) – идва от „откровен“

Величествено (а не величественно) – идва от „величествен“

Писменост (а не писменност) – идва от „писмен“

Ранно (а не рано) – идва от „ранен“

Странник (а не страник) – идва от „странен“

Непосредствено (а не непосредственно) – идва от „непосредствен“

Разбира се, има и едно изключение – пише се „несъмнено“, въпреки че формата за мъжки род, единствено число, е „несъмнен“.

5. Използване на предлог „с“ или „със“

Има съвсем лесно правило, по което се определя дали пред дадена дума се пише „с“ или „със“. Ако думата започва със звука „з“ или „с“, то тогава се използва предлог „със“. Например:

Парти с приятели, градина с цветя, костюм с шапка;

Омлет със зеленчуци, попара със сирене, къща със заден двор.

Особени случаи на употреба на „със“:

1. Правилото важи дори в случаите, когато дадена дума е изписана с цифри:

Със 7-годишна гаранция

2. Правилно е да се използва „със“ в случаите, когато логическото ударение пада върху него:

Заминавам на почивка, със или без теб.

6. Използване на предлог „в“ или „във“

Когато дадена дума започва със звука „в“ или „ф“, тогава пред нея се пише „във“. Това се отнася и за думи, изписани с цифри, както и когато логическото ударение в изречението пада върху предлога. Например:

В морето, в стаята, в мечтите си

Във въздуха, във Варна, във вас, във факултета, във финансов аспект

В 1-ви клас

Във 2-ри клас

Времето е в нас и ние сме във времето

Следи бяха открити във и около жилището му

7. Използване на „и“ и „й“

Напоследък все по-често се срещат грешно изписани думи като идеЙ, претенциЙ, фантазиЙ. Ако и вие се затруднявате кога се пише „и“ и „ий“, то запомнете това кратко правило:

В българския език няма думи в множествено число, които да завършват на Й.

Съществителни и местоимения, които в единствено число завършват на „я“ или „й“, в множествено число завършват винаги на „и“. Такива думи са например:

Обърнете внимание на изписването на думи с „и“, които произлизат от думи, съдържащи „й“. Например, пише се „Украйна“, но същевременно е правилно да се напише „украинец“, „украинка“. Това е така, защото в думата „украинец“ ударението пада на „и“.

Често се бърка и правилния правопис на думи, които съдържат „й“. Например, правилно е да се пише:

И тук можете да използвате принципа, че ако в дадена дума ударението на пада на буквата „и“, то няма как тя да се изписва като „й“.

8. Степенуване „по-„ и „най-„

Когато се степенува с „по“ и „най“, винаги се слага тире между степента и прилагателното. Например:

Българските жени са по-красиви от всички останали в света.

Моето гардже е най-хубавото.

Най-често допусканите грешки при степенуването са:

1. Поставяне на интервал след тирето – Той е по- умен от останалите. (пише се „по-умен“)

2. Поставяне на тире на места, където няма степенуване – Искам по-вече свободно време. (пише се „повече“)

9. Използване на двойно „т“ – „тт“ и „щт“

Кога се членува с едно „т“ и кога – с двойно „тт“? Грешки се допускат най-вече при изписването на съществителни от женски род. Правилото е, че съществителните от женски род винаги се членуват с „-та“:

1. Когато думата е от женски род, при членуване се добавя „-та“, без самата дума да се видоизменя: пролет – пролетта, нежност – нежността, радост – радостта. Дори думата да завършва на -т, това не променя правилото – към нея допълнително се добавя „-та“ и така думата придобива двойно „тт“: кост – костта, страст – страстта, младост – младостта.

2. Когато думата е от женски род и завършва на „-щ“, при членуване се изписва с „-щт“: нощ – нощта, свещ – свещта, пещ – пещта, и др.

10. Използване на „йо“, „ьо“ и „ио“

11. Най-често срещаните думи с грешно изписване

Със сигурност сте ги виждали изписани неправилно поне веднъж. Списъкът е безкраен, но някои от най-често срещаните правописни грешки са:

Грамотното писане е задължително не само в случаите, когато се занимаваме професионално с копирайтинг или писане на текстове. Да пишем грамотно означава да уважаваме себе си и езика, на който се изразяваме.

Ако имате нужда от съдействие за създаване на качествени и ефективни рекламни текстове, блог статии, продуктови описания и други – свържете се с мен.